В шкафа за играчки на Моника си имаше ред. Най-отпред бяха любимите ѝ- онези, които вадеше всеки ден и си играеше с тях. Те дори имаха привилегията да спят в леглото ѝ. А в дъното, в мрачното дъно на шкафа, бяха скупчени най-нежеланите. Моника никога не стигаше до тях и те живееха в самота и тъмнина. Всяка играчка мечтае да си има нейно дете, което да я обича.

„Играчките на Моника“ е история за акулата Страшка и нейният път от дъното на шкафа към най-желаното място на света – леглото на нейното дете. Едно пътуване към любовта, от която всички играчки имат нужда.

Една история за това как играчките откриват силата на слабите. Силата на взаимната подкрепа и солидарността, която ни дава сили дори, когато си мислим, че сме съвсем безпомощни и зависими от благоволението на външни сили.