Психоанализа на новородените? Идеята и до днес изглежда шокираща – и революционна. Мириам Сежер я прилага от вече двайсет години в родилното отделение на болницата „Антоан Беклер“ в Кламар, Франция, като „слуша“ бебетата и майките им. Не е вярно, че бебето „нищо не разбира“. То е словесно същество от самото си зачеване, то „живее в езика”, складира в несъзнаваното си всичко, което му се разкаже веднага след раждането и което по-късно ще осмисли. Ако дадено бебе, проявяващо болестни симптоми, е било родено в анонимност, ако е било изоставено и осиновено, ако е родено чрез оплождане ин витро, ако майката е преживяла тежки моменти, големият начин да му се помогне, както и да се избегнат по-късните неврози и всякакви отклонения от нормата, е да му се говори, да му се обясни откъде произхожда, какво се е случило с него и защо. То и без това „знае” всичко това и очаква от нас да го облечем в думи. Очаква от нас уважението, което му дължим като на равноправно човешко същество. „Ако бебетата можеха да говорят” е книга за огромното терапевтично и превантивно значение на психоанализата в най-ранна възраст, предназначена както за специалиста, така и за всеки любознателен читател. И разбира се, за бъдещите майки.